начало
Start from the dark
Не съм писал тук отдавна. Мисля, че беше последно през 2008, когато се роди синът ми. А оттогава се случиха доста неща, за които все не ми оставаше време да пиша, а имах желание. Време нямах. А ми се искаше.
Не мога да разкажа всичко, което се случи, в едно изречение. Случиха се хубави неща, случиха се и лоши - все неща, без които нито един живот не може да мине. А вероятно и не трябва. Не че имам против на някого да му се случват само хубави неща, но просто не е възможно, не е естествено някак.
Да отглеждаш и възпитаваш дете, да отидеш на другия край на света, да загубиш завинаги близки хора - все изживявания, които стоят на противоположните полюси в един живот. Първите ни се слуват някак естествено и с доста усилия, но въпреки това с изумителни резултати и преживявания. Вторите не се случват на всеки, но тези, изпитали усещането, не желаят да го забравят и нямат търпение отново да тръгнат на път. Третите са част от живота и никой досега не е успял да ги прескочи, а колко ли много хора са искали...
Ако някой от четящите е хванал вече пищова, хапчетата, въжето или друго оръжие за лично поразяване, нека да ги пусне и да ги прибере в шкафа. Обещавам, че след малко започва (по-)веселата част.
Защо все пак реших, че ми се пише? Във времената, когато публикуването под формата на блог вече изглежда замряло и изтъркано, а Facebook и Twitter вече са завладяли всичко и всички? Вероятно част от отговора се крие във факта, че винаги съм обичал и мразел модата(да, едновременно). Обичал заради интересните и иновативни неща, които ти предлага. Мразел заради това, че всички в един момент биват обсебени от нея и я възприемат като ежедневие...
Най-простият отговор е, че пиша, защото ми се пише. Сега не е модерно да се пише, освен ако не си писател(или някоя известна личност, в реалния живот или в Интернет). Сега всички бързат, искат с едва ли не 2 думи да ти разкажат цял филм или какво им се е случило днес, докато са пътували за работа. A eдна история не може да бъде толкова кратка. Особено днес и сега.
Напоследък имам моменти, в които толкова ми се е искало да си спомня какво съм правил или мислил преди година, например, че бих се възползвал от машина на времето на секундата. Оказа се, обаче, че има доста по-лесен и достъпен начин за това. И тъй като "казаното отлита, написаното остава", реших, че е време и аз да оставя нещо. Не става дума за завет, мъдри думи или подобни неща, а за обикновени истории(все пак не съм мъдрец, писател или известна личност). Смешни, тъжни, забавни, философски, на места скучни и тривиални, на места изпълнени с невероятни обрати и случайности... Но все неща, които са се случили. Неща, които са ми направили впечатление и заслужават(или пък не?) да бъдат записани. Защото има ли по-добър и заплетен сценарии от живия живот...
Предишната версия на блога беше изцяло на английски(леко сакат на места, признавам). Сега ми се пише на български. И в това няма никакви патриотични чувства, колко и да му се иска на някой. Просто смятам, че хеви метъла звучи най-добре на английски, операта - на италиански, псувните - на сръбски, а обърканите истории, родени в още по-обърканата ни държава - на български.
Старите постинги от блога стоят нейде в някой прашасал архив. Не сметнах за нужно да ги "въздигам от пепелта". Нека си останат там, където са. Те бяха написани леко лицемерно. Показваха само хубавата, излъсканата част на нещата - нещата такива, каквито едва ли могат да бъдат на 100%. Затова сега реших да започна отначало. От мрака. Пък да видим докъде ще я докарам.